Клуб СУЗУКИ ::

Pe6o · Пуснато на: Нед Дек 28, 2008 3:36 pm Заглавие:

Suzuki Samurai (АВТОМОБИЛЪТ НА СТАРО)

Suzuki SJ Samurai (SJ) -
Септември 1979 - Дебютира поредният минивсъдеход на Suzuki LJ80 с мощност 39 или 40 к.с.
Март 1981 - Моделът е модифициран основно и вече се продава под името SJ410, а за задвижване се предлага 1.1-литров двигател с мощност 45 к.с.
Август 1983 - Ходовата част и окачването претърпяват модернизация
Януари 1985 - Джипката на Suzuki започва да се екипира с 1.3-литров мотор с мощност 64 к.с., а името е променено на SJ 413
Март 1988 - След лек фейслифт, внедряване на нова спирачна система и намаляване на мощността на 60 к.с. моделът е преименуван на SJ Samurai
Януари 1990 - Започва монтирането на нов инжекционен 1.3-литров двигател с мощност 69 коня и катализатор
Март 1994 - В окачването на Samurai започват да се използват по-меки ресори и пружини
Октомври 1998 - Jimny заменя Samurai в моделната гама на Suzuki, но ветеранът продължава да се произвежда в Испания
Април 1999 - Samurai започва да се оборудва с 1.9-литров дизел на Peugeot

Подобно на "истинските" всъдеходи, каросерията на Samurai е монтирана на добрата старомодна рама и с малко грижи ръждата по калниците, праговете и вратите губи дори неприятния си козметичен ефект. Повече неприятности създава корозията на пода, но и тя не е болка за умиране. Изкърпването гарантира спокойствие за поне няколко години, през които собственикът може да не се притеснява, че ще пропадне. При покупка на кабриолет обаче трябва да се огледа внимателно гюрукът. Доста често пропуска вода, а цената на ново покривало никак не пасва на размерите на джипката.

В конструктивно отношение Samurai наследява почти изцяло предците си, произвеждани през 60-те и 70-те години на миналия век. Тогавашните изисквания на японското законодателство налагат вместване на габаритите в определени рамки, които се отразяват пагубно върху комфорта в "салона". С определени компромиси в Samurai могат да се возят четирима възрастни, но ако има багаж, броят им се редуцира до двама. Арматурното табло е като дялано с брадва, но е достатъчно функционално и здраво и си има всичко необходимо - точно както се полага на всъдеход. Предвид факта, че повечето купувачи на япончето са съвсем млади хора, липсата на удобства едва ли влия върху избора. Достатъчно е, че Samurai разполага с всичко необходимо за приятно прекарване на свободното време, а и практически няма ограничение за терена. По проходимостта си в пресечена местност япончето спокойно дели мегдан с най-изявените всъдеходи в света. Макар да се задвижва от смехотворен по стандартите на класа двигател дребосъкът си има блокиращ междинен диференциал, а ниската маса и миниатюрните размери понякога му позволяват да минава от там, където дори гигантите в жанра срещат затруднения. През 1990 г. 1.3-литровият двигател се сдобива с инжекцион, който повишава мощността му от 60 на 69/70 к.с. - предостатъчно за такъв запъртък. Моторът е изключително здрав и безпроблемно издържа 250-300 км. Критична за периферните възли е границата 100 000 км. Тогава обиковено се обаждат динамото и водната помпа. Най-честият виновник за посещение в сервиза обаче е стартерът, който рядко издържа повече от 60 000 км. Доста по-евтини за отстраняване са другите типични недостатъци на "самурая" - прегорели клеми на делкото, прекъсващи кабели на свещите или течовете от гарнитурите на капака на клапаните и картера.

Значително повече внимание заслужава ходовата част и най-вече трансмисията на Suzuki Samurai. Проходимостта и повратливостта на джипчето често подканят водача да използва докрай възможностите му, което обикновено се отразява на състоянието на диференциалите, долната част на двигателя и резервоара, който нерядко е наранен или продупчен. Омаслените компоненти на силовото предаване са сигурен белег за бъдещи ремонти и изискват своевременна намеса - смяна на гарнитурите и смазочната течност. Непременно трябва да се проверят спирачките и съединителят, които са другите жертви на потенциала на Samurai вън от пътя. Макар да е изключително качествен за цената си автомобил, япончето нерядко страда от компоненти по окачването с фабрични дефекти. Само така се обясняват пукнатините, които възникват по щангите и носачите отпред. Износеното задно окачване и амортизираните лагери на задния мост обаче обикновено се дължат на претоварване и душманска експлоатация по баирите.

Простотата на констукцията лишава Samurai от проблеми с електрическата инсталация. По-неприятна повреда - особено през зимата - засяга ключето на вентилатора на парното, което често дефектира и оставя пътниците да зъзнат.

Повечето специалисти и собственици обаче са единодушни, че Suzuki Samurai се доближава максимално до баланса между качество, експлоатационни характеристики и разходи за поддръжка.
_________________
There are 2 kinds of people. Those who know that the "10 kinds of people"-joke is ancient, and those who don't.